За Юрий АНДРУХОВИЧ, който е между желязото и среброто – Райчо АНГЕЛОВ.

  Понякога знаеш какво трябва да правиш. И татко го правеше. Всяка вечер, всяка сутрин, всеки ден и всяка нощ. Тогава, преди 4 години.

От 3-ти до 13-ти септември за шести пореден път в град Балчик ще се проведе фестивала на младите в изкуството „Виа Понтика”.

Художници,  музиканти, театрали, фотографи,  кинодейци, ще представят своите професионални търсения, които ще  осеят   целия град с изложби представления, концерти и прожекции. В тазгодишното издание акцентът е върху кукленото изкуство. В международната селекция е включен специално поканения спектакъл на Академичния Театър от Ростов на Дон „Вишнева градина” от А.П.Чехов, както и отличеният с „Аскеер 2013” за Дебют моноспектакъл на младия актьор Димитър Живков. За първи път част от програмата в тазгодишното издание ще се проведе и в КК Албена.

Tази година във фестивалната програма са включени четири изложби на студентите от Национална Художествена Академия, четири концерта на студентите от Национална Музикална Акдемия „Панчо Владигеров”,  пет спектакъла на студентите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, като два от тях са премиерни заглавия за Фестивала – „Сън в лятна нощ” от Уилям Шекспир и „Рейс” от Станислав Стратиев. Наред с трите национални академии, Сдружението с нестопанска цел „COMMONSTEP” също представя свои проекти – фотографска изложба, документални филми, музикално изпълнение, както и изложба на децата, настанени в центровете за бежанци в България, които акцентират върху продължаващите вече повече от две години събития в Сирия. Пловдивският Фолклорен ансамбъл „Тракия” също се присъединява към програмата на Фестивала и ще изнесе два фолклорни концерта, чиято програма е наситена с музикални и танцови номера от различните фолклорни области в България.

От 4 септември до 6 октомври 2013 в Центъра за съвременно изкуство – Пловдив, Баня „Старинна” ще вможете да видите изложбата „Смущения в структурата”. Тя представя десет художници, които чрез работите си изследват структури: например съвкупността от форма, материал, композиция, светлина в създаваното от авторите художествено произведение (скулптура, фотография, живопис), или градивните елементи на даден архитектурен ансамбъл – изложбено пространство, градска архитектурна среда. Структурата се анализира и в по-широк смисъл – взаимоотношенията между индивидите и институциите в дадено общество – конфигурацията от елементи и техните взаимовръзки, които образуват едно цяло. Художниците поставят под съмнение стабилността на това цяло, вглеждат се във връзките, които го изграждат, деконструират ги или ги разглеждат под неочакван ъгъл.

С помощта на широк спектър от художествени медии артистите насочват вниманието си към различни аспекти на предложената концепция. Преструктурирането на съвременните общества, отварянето на (политически, икономически, културни) системи, но и обратната реакция на капсулиране и съпротива срещу външни елементи са някои от основните теми в творбите на Ахмет Огют (Турция) и Иза Розенбергер (Австрия). Йоханес Артинян (България) представя своя проект-алюзия на борбата за оцеляване в условията на икономически и политически хаос. Хаосът и корупцията, отразени във формирането на съвременната градска среда са обектът на изследване в работите на Василена Ганковска (България-Австрия), в които тя използва техниката и естетиката на графитите. На града като елемент, формиращ идентичността на съвременния човек са посветени двата филма, представени от Джун Янг (Китай-Австрия).

От своя страна фотографиите на Щефан Фишер и Керстин Флаке (Германия) се вглеждат в явления или в определени детайли от тях, които често са смятани за периферни и остават извън вниманието, но в действителност са знакови за функционирането или по-цялостното разбиране на даден контекст. В произведенията на двамата фотографи тези “незначителни” елементи или моменти на нестабилност придобиват централно място, като по този начин артистите предлагат един различен поглед върху познати феномени. 

Важен елемент, който свързва художниците, независимо от контекста, който ги е формирал, е съзнанието, че самите те са част от дадена структура или система (художествена, социална, икономическа), което определя и техния артистичен подход. Особено проектите, създадени специално за изложбата от Тило Шулц, Оливер Косак (Германия) и Николай Ангелов (България-Германия), от една страна разглеждат, експериментират и дори разграждат елементите на артефакта, който създават, като едновременно с това коментират явления, преминаващи отвъд рамките на конкретното произведение и границите на изложбеното пространство.

Важна роля в изграждането на изложбата играе и мястото, в което тя се провежда. Старинната турска баня е сама по себе си елемент от изчезнала обществена система, интегриран в нова среда. Тя успешно изпълнява съвършено различна функция от първоначалната си, но в същото време присъщите й архитектурни белези представляват предизвикателство за новите й “ползватели”. В този смисъл изложбеното пространство на Банята може да се разглежда като една структура – отворена за намеси, но и поставяща редица ограничения. По аналогия с идеята на изложбата, част от артистите я изследват, анализират и я вграждат в творбите си.