Вече е традиция в съзнанието на българския киноман, ако е гледал нещо интересно отвъд Холивуд, алтернативно или независимо, да го свързва със София Филм Фест (също и с Киномания). Което означава: култивирана публика и смазана организация.

Изтеглете ЛИК брой Април 2013  

Фестивалът, подобно своите събратя в категорията си, набъбва от предложения, затова обикновено се нуждаем от навигатор. След приключването му в този брой на ЛИК сме се опитали да уважим великите (интервю с италианския режисьор Паоло Тавиани), да представим конкурса през погледа на член на журито (стр.69-71), да обърнем внимание на съседите балканци (стр.74), да изтъкнем не така популярното и затова още по-привлекателно документално кино на световно ниво (стр.72). За себе си лично оставих най-традиционното удоволствие – да се наслаждавам на част от утвърдените заглавия, вече обиколили други форуми и окичили се с куп награди.
Тук е и препъникамъкът – думата „удоволствие” е доста условна и нелепа спрямо филмите, които изгледах. Общият знаменател при тях всъщност е страданието в многото му разновидности. Поразително обаче е сходството на гледните точки към него – без присъди, без четене на морал, със зрялост и сдържано отстранение. Удоволствието на София Филм Фест, изглежда, загърбва телевизията, игнорира блокбастърите и се вълнува от големите теми и идеи, понякога потопени в конкретен момент, друг път сякаш извън времето и пространството. И не замазва с хепиенд кармата на човека да е грешник, тиранин и жертва.
Най-добрите заглавия свиреха в душата ми на две струни: болка и мъдрост. По асоциация с филма за Хана Аренд те ми разкриваха „баналността на злото”. „Любов” на Михаел Ханеке е тъй познат в разказа си за смъртта – и тъй уникален в показването не на смъртта, а на умирането. Умирането по Пруст – субективно, изгубено, ту компресирано, ту спрял миг от вечността; умирането по Борхес – лабиринт с разклоняващи се пътеки; умирането по Чехов – безпощадно, тихо, фино. Голямата ми изненада в случая е от неподозираната нежност и деликатност за режисьор като Ханеке към двамата възрастни герои и блестящи артисти Еманюел Рива и Жан-Луи Трентинян.

Кадър от филма "Пиета"

Банални са и произведенията за линчуване, но в „Ловът” Томас Винтерберг с размаха на Фриц Ланг натрупва вини и поражения – тези на малкия човек и тези на обществото, странен звяр, скрит във всеки от нас. Личността при допир се разрушава колкото необратимо, толкова и непростимо. Има нещо гнило не само в Дания, но и насред средната френска буржоазия („В къщата” на Франсоа Озон)  – лицемерие, воайорство, рафинирана жестокост, където се предполага да е най-недопустима, сред учителите. Паралелно сме захвърлени примитивно и страшно в затънтените кътчета както на Европейския съюз, така и на осиротелите души – в „Отвъд хълмовете” на Кристиян Мунджиу  азбучните добродетели дрънчат кухо като тенекия: тези на православния морал, на благостта на духовните лица, на смирението и отричането от благата, на лекарската етика. Географията и историята на злото са необятни. „Пиета” на Ким-ки Дук оплита в лъжливи ходове и състрадания, та заедно с тревогата да преживеем катарзис, угризения и съчувствие – но без те да могат да променят нещо. В „Епизод от живота на събирача на желязо” на Данис Танович ще се отвратим от равнодушието на медицинската система, без докрай да вярваме на тези неестествено благи цигани на ръба на съществуването си. В „Цезар трябва да умре” братя Тавиани ще доведат престъпници до състояние на величие чрез текстовете на Шекспир – и пак ще ги запокитят в безнадеждност. „В мрака” на Агниешка Холанд един поляк със съмнителен морал спасява „своите” евреи и духовно израства – но това се случва сред такава смрад и тъмнина, че оцелели физически, те са оскотели. В крайна сметка от филмите не само героите, но и ние сме сред „унизените и оскърбените”. Което се надявам да е пречистващо.

Петя АЛЕКСАНДРОВА
__________________

   В новия брой на ЛИК:

4 АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА
Икари 2013 – Петя Александрова.
Международната конференция „Авторско право и новите медии” в София – Вера Генова.
В името на джаза – Владимир Гаджев

9 ОТГОВОРНОСТ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН
За книгите „Краят на Запада, раждането на света” на Ерве Кампф и „След края на света: критика на апокалиптичния разум” на Микаел Фьоселм

10 ЕРАТА НА ИМИТАЦИИТЕ
Изкусно направени копия заместват оригиналите – примери за набираща скорост тенденция

13 ОЩЕ ВЕДНЪЖ
ЗА ШЕДЬОВЪРА Около книгата на Шарл Данциг „За шедьоврите”

16 СВЕТЪТ НА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ
Как мрежата открива възможности за нови форми на сътрудничество, променяйки достъпа до знанието

18 ДВАМА ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ХОРИЗОНТ
Изгряващата звезда Ник Макдонъл и екзорсистът Стивън Кинг

22 МАСТИЛОТО НА МЕЛАНХОЛИЯТА
За книгата на женевския писател и критик Жан Старобински

23 ПРОЧЕТЕНО В МРЕЖАТА
Аматьорски блогове оспорват монопола на „официалната” литературна критика

24 ХЮСЕИН МЕВСИМ И НЕОСВЕТЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Митко Новков в разговор с турския изследовател на българската литература, фолклор и история

26 КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ НА СЦЕНАТА
Защо режисьорът Джо Райт реши да направи дебюта си в театъра с викториански фарс

29 ЛУДОРИИТЕ НА ЕДИН СРАМЕЖЛИВЕЦ
Робърт Карсън разбунва духовете със сценографията на оперни, театрални постановки и изложби

32 ДРУГИЯТ СРЕЩУ МЕН
Театралният режисьор Валерий Пърликов пред Борис Зафиров

34 РАЗХОДКИ ИЗ ИТАЛИАНСКИ ИЗЛОЖБИ
Три избора на Соня Александрова

ДОБРАТА АРХИТЕКТУРА ПРОИЗЛИЗА ОТ ЖИВОТА 37
Представяне на арх. Владо Вълков

ДВЕТЕ ЛИЦА 
НА ВСЕЛЕНАТА 40
„Отражения от Изтока. 2500 години огледала в Китай”, изложба в Торино – Александра Боболина

БЕЗ РЕШЕНИЕ 43
Интервю с кубинския художник Карлос Гарайкоа – Диана Попова

ПРИНЦЕСИ ОТ СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО 46
Впечатления на Здравка Михайлова от изложбата в атинския Музей на цикладското изкуство

ЗВУЧАЩИ КАРТИНИ 49
За изложбата на Антоан Вато „Урок по музика” в Брюксел

ГОДИНАТА НА ВАГНЕР 52
Чествания и прояви по света;  диригентът Марек Яновски и канадският бас-баритон Джералд Финли за Вагнеровата вселена

20 години Джаз+ 55
От първо лице – Людмил Фотев

ГИЯ КАНЧЕЛИ 58
С грузинския композитор разговаря Ирена Гъделева

НОВИТЕ ДРЕХИ НА АРТА 60
Дейвид Боуи с нов албум и изложба в музея „Виктория и Албърт” – Ивайло Кицов

МОЯТА МУЗИКА
ОСТАВЯ СПОМЕНИ 65
Композиторът и диригент Мартин Георгиев пред Искра Сотирова

МАТЕМАТИЧЕСКИ ИМПРЕСИОНИЗЪМ 68
За творческия метод на корейския режисьор Хон Сан Су

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 71
Паоло Тавиани и френският филмов критик Ейтне О’ Нийл, член на журито на ФИПРЕССИ, пред Екатерина Лимончева

КАТО ИГРАЛНОТО, НО ПО-ИНТЕРЕСНО 74
Докуменалното кино на СФФ – оценка на Боряна Матеева

БИБЛИОТЕКА ЛИК 76
Откъс от „Статичният велосипед” на Сержи Памиес

ПОСЛЕДНА СТРАНИЦА 79
„Холандският оркестър” 
от Любомир Николов

Tweet