Деветият световен фестивал на анимационния филм във Варна (11–15 септември) се опитва бавно и мъчително да „зариби” местната, а и не само, публика към другото лице на анимацията. Една амбициозна и благородна задача – да се срещнат достъпността със задълбочеността, която предполага, уви, дългосрочни усилия и инвестиции.

Изтеглете ЛИК брой Октомври 2013  

Програмата беше пъстра и разнообразна, както се правят фестивалите от такъв ранг: с документални филми, студентски изяви (четете на стр. 11), детски уъркшопове, изложби и ретроспективи на членовете на журито (Прийт Пярн, Иржи Барта, Теодор Ушев и Цветомира Николова) и ин мемориам. Но основното й качество е, че отразява реалното състояние на анимацията в световен план. А тя, анимацията, е разчекната между пълнометражната стилистика на „Дисни” и „Пиксар”, компютърните облекчения и копнежа по авторството. Дигиталните технологии днес не могат да изместят или компенсират оригиналните хрумвания в анимацията, които винаги са отключвали изобилие от неочаквани технически решения. Достатъчно е да изгледаш панорамата от филми на Иржи Барта, който така находчиво и философски обиграва ръкавици от бунището в „Изгубеният свят на ръкавиците” (1982) или охлузени манекени в „Клуб на отхвърлените” (1989). 

Не им е лесно и на детските филми – хем се опитват да се оттласнат от стереотипите на очакванията, хем да са разбираеми за малките си зрители. Така често попадат в капана на други стереотипи. Например руските гости на фестивала с внушителната си и на високо професионално ниво програма („Снежинка”, „Петел и котка”, „Приказка за хотанския килим”) и не по-малко внушителната си традиция се оплакваха, че по фестивалите филмите им не се „кльопат”, вероятно от „преяждане” с тях. За мен поне изненадващото е, че в игралното руско кино е пълно с „чернуха”, докато в анимацията те представят главно своето нежно сърце и одухотворено лице. Може би затова ги гледат с недоверие зрителите от бившите соцстрани.
И обратно, световната и по-конкретно европейската анимация за възрастни повече от всякога изобилства от тревожност, дискомфорт и уродливост. Което на екран изглежда като несъгласие и неприемане на физическото си тяло („Храна за червеите”, „Белуга”, „Седем минути във Варшавското гето”, „В рамка”, „Включи се и играй”, „Заплетено дете”, „Близнаци”) – разчекнато, самоизяждащо се, пълно с нечистотии, разглобявано, хищно. В анимацията се откриват неограничени възможности за отблъскващата телесност и тук въображението на авторите работи на пълни обороти. Човек за човека е враг, враг му е и природата, и социумът, и той на самия себе си. В посоката на черногледството и мизантропията анимационният фестивал приличаше на другите големи кинофестивали. Отдавам го и на факта, че повечето от филмите бяха произведени през 2012, а тя натрапчиво ни караше да си мислим за края на света.
Бяхме например озадачени на кого може да се връчи наградата „Доньо Донев”, след като тя предполага поне малко хумор, ако не и приемственост от автора на „Тримата глупаци”. И това ли е алтернативата на детските приказки – да затънем в безпросветния мрак и да се самоунищожаваме?
Така че разбирам единомислието да се връчи Гран При на японския „Любовни игри” – в него се преплитат всички желани елементи: изчистена графика и простота без елементарност; културни традиции (от чай до оригами) и разбираеми общочовешки послания; копнеж за обич и мъдро приемане на тленността. Малко топлота в реките от безпокойство. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА

------------------------

   В новия брой на ЛИК:

4 „ПАСКИН – ОТ ВИДИН ДО ПАРИЖ“
Изложбата в СГХГ представя Мария Василева

6 ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧЕНИТЕ
Фотографска изложба в НБУ

7 АКЦЕНТИ НА МЕСЕЦА
Галерия „Червената точка” – Нина Димитрова;
пловдивски aртвавилон – Асен Константинов;
Фортисимо фест 2013 – Ирена Гъделиева;
---ІХ Световен фестивал на анимационния филм във Варна – --Валерия Душкова, Мария Якова

14 DA FEST
Събитието, преживяно
от Диана Попова

16 ВИЗА ЗА ОБРАЗА
Международен преглед на фотожурналистиката в Перпинян

18 ПОРТРЕТ НА МОЗЪКА КАТО АРТИСТ
За книгата на Пиер Льомарки

20 ПРЕД ПРАГА НА СЕЗОНА
Защо ходим на концерт? Какво е модерно? Какво смятаме за истинско и красиво?

23 СЛОЖНАТА ВРЪЗКА С ДРУГОСТТА
Какво ни казват поетите и романистите по въпроса?

26 В ЕДИН ЧОВЕК
Джон Ървинг за новия си роман

29 ПРАВОСЪДИЕТО СРЕЩУ ПИСАТЕЛИТЕ
Застрашена творческа свобода във Франция?

 32 ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ
за 13-и път в Берлин

34 ПАРАЛЕЛНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
С Тошо Дончев, директор на Унгарския културен институт в София, писател и преводач, разговаря Митко Новков

36 ЕДИНБУРГСКИЯТ ФЕСТИВАЛ
Впечатления от фринджа, който остави в сянка официалната програма

39 ЗАЕДНО С ФУКУШИМА
Силвия Петрова в разговор
с японския театрален критик Киоко Иваки

ТОВА ЛЯТО В ЛОНДОН 42
За променадните концерти Промс и карнавала в Нотинг Хил – Здравка Михайлова

БАРОКОВО РАЗНООБРАЗИЕ 45
Фестивал на световното кино в Монреал – Димитър Алтънков

МАМО, АЗ ВАРВАРИН ЛИ СЪМ? 48
Истанбулското биенале, впечатления на Кирил Прашков

УСИЛИЕТО НА ПАМЕТТА 52
За изложбата „Забравените художници на България“ –
Мария Ландова

ЗА ЦВЕТОВЕТЕ 54
„Изкуство и химия, разследване в лабораторията на художниците”, книга на Филип Валтер

ЕКПЕРИМЕНТИ С КАКВО ЛИ НЕ 56
Антон Стайков в разговор с художниците от студио ГЕКОН Сотир и Пенко Гелеви

БЕЗ РИСКОВЕ В ЗАЛЦБУРГ 60
Акцентите на прочутия музикален форум

НЮПОРТ – ПЕРЛА В КОРОНАТА НА ДЖАЗА 65
Владимир Гаджев представя 59-то издание на фестивала

GET HAPPY С „ПИНК МАРТИНИ” 68
За гастрола на формацията – Ивайло Кицов

ГЛАС КАТО ЧЕРНА МАГИЯ 70
Сопраното Красимира Стоянова, от Аполония 2013, пред Илиана Захариева

ВЕНЕЦИАНСКИ КОНТРАСТИ 72
Изборът на Соня Александрова от тазгодишната Мостра на киното

ПРАЗНИК НА СВЕТЛИНАТА 75
Международен фестивал на филмовата камера „Братя Манаки“ в Битоля – Зорница Йончева-Даниловска

БИБЛИОТЕКА ЛИК 76
„Таксим” – от Анджей Сташук

ПОСЛЕДНА СТРАНИЦА 79
„Зверчето” – от Палми Ранчев

Tweet