В моята лична класация гостуването на Марио Варгас Льоса (София, 17–18 май) се нарежда сред сюблимните срещи с писатели като Орхан Памук, Умберто Еко и Амос Оз, гостували в България. Освен че са изключителни автори, те са умно говорещи, ерудирани, мъдри, космополити и с прибрано, но величествено излъчване.

Изтеглете ЛИК брой Юни 2013  

В своето академично слово като доктор хонорис кауза на СУ „Кл. Охридски” Льоса сложи акцент върху удоволствието и смисъла от четенето – за него, но и за онези мъже, които вечно му подават книги за автограф... но за жените, сестрите и дъщерите си. Те самите нямат време за четене и в задочен спор Льоса се опитва да им обясни какво пропускат. Защото перуанският писател помни по-добре книгите от детството си (естествено „Тримата мускетари”, но също списанията за деца без картинки, изписвани от Перу и Аржентина), отколкото лицата на съучениците си. Защото да четеш е начин да живееш по-добре, да се спасиш, да избягаш – тъй силни импулси на младостта.

Не случайно наричат Льоса „животно в литературата”. Той с първичен инстинкт гради катедрали върху две теми: военните диктатури („Градът и кучетата”, „Панталеон и посетителките”, „Кой уби Паломино Молеро?”, „Литума в Андите”, „Празникът на козела”) и еротиката (същите романи, но още и „Леля Хулия и писачът”, „Възхвала на мащехата”, „Лудориите на лошото момиче”). Собственият му опит от обучението във Военната академия го е сблъскал с насилие, расизъм, мачизъм и злоба – но и с усещане за реалност. Льоса е прозрял същността на диктатурите, но срещу тях е възправил „литературата като действие” (по Сартр). Еротизмът за него е голяма революционна сила, дух на противоречие и бунтовничество, отхвърляне на авторитета. Откъснат от тези характеристики, еротизмът би бил монотонен, абстрактен и какофоничен.
В срещите в България акцентът беше повече върху убежденията на писателя, отколкото върху литературата му (предполагам, че посветената му научна конференция на испанистите е компенсирала това). Но пък така Льоса се открои като прозорлив мислител, който отбеляза разпада на латиноамериканската идентичност, описа изчезването на ерата на диктатурите, но не и на критическата литература като при Балзак, изрази опасенията си за политически коректното като замяна на едни предразсъдъци с други предразсъдъци, не прие еднозначно новите технологии и представи себе си като пътешественик, който изживява писането приключение.
У нас и са преведени, и са проникнали в културния живот повечето от неговите романи, както и част от есетата му – при това равномерно през годините, с някои прекрасни преводи. Всъщност големият пропуск не е издателски, а драматургичен – така и недоумявам защо пиесите на Льоса не са познати на българската публика.
Специфичният му космополитизъм, начетеност и усет към магичното, мистерията и детайла ни карат абсолютно да му се доверим и в страха ни от „Сендеро Луминосо” в Андите, и в ужаса от Трухильо и неговата безпомощност в Доминиканската република, и в самотата за Кейсмънт в Конго, и в самобитността на племето мачигенга в амазонската селва, и във влюбването във възрастни и грозни вещици... Льоса неизменно е разказвачът и писачът, но и онзи, който умее да слуша, вижда, забелязва, отсее, тъгува, страда, копнее... Колкото чувства и истории, толкова паралелни реалности ни поднася, ту отдалечаващи се, ту преплитащи се – неговата литература е досущ градина с разклоняващи се пътеки, каквато е традицията на най-доброто в латиноамериканската литература.  

Петя АЛЕКСАНДРОВА
___________________

В новия брой на ЛИК:

4 ВОУГИНГ: 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Зрелищният феномен набира скорост – филми, книги, компилации и една нова хаус сцена, вдъхновена от корените му, са свидетелство за това

8 АКЦЕНТИ НА МЕСЕЦА
Аскеер 2013 – Асен Константинов.
Нощта на литературата и Европейската нощ на музеите – Вера Генова
Изложбата „Горгони в депото или Апокалипсис сега” в Софийска градска художествена галерия – Демна Димитрова и Елина Сотирова

14 ДОБРЕ ДОШЛИ В УТРЕШНИЯ СВЯТ
Новите технологии ни превръщат в напълно предвидими същества – коментари за тези и други следствия от цифровата култура

16 СБОГОМ, РЪКОПИСИ?
Полемика около твърденията, че умението да пишем на ръка става излишно, а обучението му – загуба на време

18 ОСОБЕНОСТИ НА ГЕРМАНСКИЯ БЕСТСЕЛЪР
Преглед на заглавията, предизвикали най-голям читателски интерес в Германия през последната година

22 КАТО СЪН
Около мемоарната книга „Момиче от провинцията” на ирландската писателка Една О’Брайън

24 ВАЖНОТО Е ДА СЕ ЧЕТЕ
Тим Уотърстоун, основател на известната верига книжарници във Великобритания, се обръща към електронните книги

26 КАРТОГРАФИЯ НА ЕДНО КНИГОИЗЛОЖЕНИЕ
Впечатления на Здравка Михайлова от Международния панаир на книгата в Солун

28 ЖИВОТЪТ МЕ ИНТЕРЕСУВА САМО АКО ПИША
Мишел Уелбек издаде сборник поезия „Конфигурация на последния пристан”

31 САМОТЕН ТРУД ВЪВ ВРЕМЕ НА МЕДИЕН ШУМ
Реставраторката Лозинка Койнова-Арнаудова пред Владимир Гаджев

34 ТEАТЪР ПЛЮС... 
Акцентите от Международната програма на МТФ „Варненско лято” 2013  – Асен Терзиев

36 ВСИЧКО СИ Е СУПЕР, ХАХАХА

Десислава Бошнакова представя импровизационния театър ХаХаХа, гост на фестивала „Варненско лято”2013

38 SOFIA CONTEMPORARY 2

Кирил Прашков за втория Фестивал за съвременно изкуство

41 АТЕЛИЕТО КАТО ТВОРБА 
За книгата „Анселм Кифер – ателиета” на изследователката Даниел Кон и философията на германския художник и скулптор

44 AРТИСТ ИЛИ ХУДОЖНИК? 
Анкета сред художници, галеристи, реставратори, колекционери очертава картината на съвременната живопис

48 СПИРУ НА 75 ГОДИНИ 
Антон Стайков проследява пътя на емблематичното пиколо на издателство „Дюпюи”

51 ДА СИ ОБИТАТЕЛ НА „КОСМОПОЛИС“
Даниела Радева разговаря с Красимир Терзиев по повод на изложбата му в галерия ИСИ –
София

54 ЛЮТОСЛАВСКИ КВАРТЕТ В СОФИЯ
Младите полски инструменталисти пред Ирена Гъделева

56 ЗЕЛЕНА ЕНЕРГИЯ
Покана за танци-манци с „Джамирокуай” – Ивайло Кицов

59 ВИНАГИ СВОБОДЕН!
Саймън Ратъл се сбогува с Берлинската филхармония през 2018 след изтичането на договора му като главен диригент

62 ПОДИР НОТИТЕ НА ВЕРДИ
Историческо-музикално-туристическа разходка по местата, свързани с Джузепе Верди – Соня Александрова

66 СКАЗАНИЯ ОТ МУЗЕЙНИЯ ОСТРОВ
Три изложби в Берлин припомнят блясъка на древноизточните цивилизации – впечатления на Нина Венова

69 КАН 2013 
Докосването на греха – Борислав Колев за филмите от основния конкурс.
Убежището на културното изключение  – Павлина Желева за фестивала с особен поглед

74 МАЧ В РАЯ 
Мишел Гондри създаде филма „Пяната на дните” по романа на Борис Виан

76 БИБЛИОТЕКА ЛИК 
„Алегро Черковника” от Дьорд Фердинанди

80 ПОСЛЕДНА СТРАНИЦА 
„Гълъбите” от Дилян Еленков

Tweet