Сръбски „сезон”

Тримата автори са напълно достъпни и все пак задълбочени в своята техника и експресивност. Мане Радманович е вече добре познат визуален артист в родината си – със своята съвременна естетика и изящност на художествените си произведения, както и с постиженията си като графичен дизайнер. Владимир Миланович е млад график, участник в  международният форум по изобразителни изкуства „Трансформ 2012”, където се вдъхновява от темата „Кутията на Пандора” – в галерия „Сезони” той ще представи творби отнасящи се към същата тема в по-дълбока концепция, свързваща интерпретацията на мита за кутията на Пандора и историята на изобразителното изкуство. Адам Пантич, който е преподавател в катедра Графика във Факултета по изящни изкуства, Белград, е също добре утвърден в творческата сфера на графиката. В „Сезони” той ще ни провокира със своята експресивност и пълно пренебрегване на класическите тихники в литографията.

Изложбата на гостуващите художници от Център за графика, Белград ще е толкова впечатляваща не само защото те се допълват взаимно, но и защото гледат на живота от  три много различни гледни точки свързани със собствената им художествена практика и естетика. Различните им идеи събрани заедно показват, че в техните базови подходи те са господари на уникалният си израз – модерен, впечатляващ и красив.

Мане Радманович: „Започвам с фотография в най-новата серия произведения, наречени AFTERTASTE. Фотографията, която е в основата на всяка работа от серията е модифицирана и дигитално отпечатана. Някои цветови ефекти са създадени чрез припокриване на цветните зони. Те показват множеството слоеве в рамките на отпечатъците, като по този начин добавят нови форми и съдържание. Името на тази серия – AFTERTASTE  – предполага по-дълбоко визуално значение на отпечатъците: тяхната нова форма. Методът на модифициране на фотографията и крайния резултат, са сами по себе си „привкус” на нещо, което някога е имало първоначална, оригинална форма, вкус.”

Владимир Миланович: „Графичната карта, озаглавена „Кутията на Пандора”, се състои от девет отпечатъка, реализирани с техниката на дигиталния печат. Размисъл върху този древен мит в светлината на събитията, на които сме свидетели, предполага анализ на категории като хуманизъм, природа, надежда. В моите работи, аз създавам връзка с интерпретацията на мита за кутията на Пандора и историята на изобразителното изкуство, взимайки в предвид установените форми и текстове в историята на изкуството като възможен дискурс. Методиката е проста: като се противопоставят репродукциите на картини и скулптури с медийните образи на нашето време се създава символично ново мета-измерение на реалността, в което времето и пространството се сливат, което отразява един образ на света след историята. Работите създават критично отношение към идеята за линеен прогрес и постоянно развитие и еволюция на цивилизацията. Подтекстът е, че околната среда представлява незаменимо измерение на разглеждане на проблема, като се има в предвид, че околната среда се превръща в нова универсална идеология.”

Адам Пантич: „Произведението (Troubleshooting ) се състои от пет изображения, отпечатани в техниката литография.

Литографията е технически е много трудна дисциплина. За постигане на професионални резултати е необходимо голямо майсторство и опит, както и стриктно следване на процеса на печат. В това произведение аз използвах всичко, което е недопустимо в литографията: бледо мастило, преднамерено и неконтролирано увреждане на и неправилен натиск върху пресата.

Мастилото е взето директно от кутията, (по Pantone стандарт) поставянето му е извършено без конкретна идея, напълно случайно.

Умишленото унищожаване на правилата за печат е в центърът на художествената концепция. Изключително регресивният художественподход и преднамерената липса на определен жанр, използването на деструктивни методи вместо класическите техники на тираж,илюстрира дълбочината на критичното изявление на артиста. Противно на всичко това стои метафизичното единство между човека и машината, коятопредставлява база за постигане на високи духовни нива на личността, която се стреми към познанието, като крайната цел на живота.”