Едно добро начало

С изложби, пърформанси и книги Антон Терзиев не спира да гони синдрома на хроничната ни умереност. Героите му, както казва сам, са представителна извадка за съвременния медиа сапиенс – привидни непукисти. Разбити, но не разбъркани. Често противоречиви и саморазрушителни, но винаги нео-романтични.
    Последният му сборник с разкази „Всичко е включено в цената“ те чака както в книжарницата, така и с персонален автограф, на сайта ,събрал всичко, което художникът и писателят прави: antonterziev.com.

Продължава...

Гарата

  Снимка: © Яна Лозева

Дъждовен ден е, капките се стичат от козирката на перона, създават илюзия за декор, допълван от железобетон и тъмни облаци. „Колко много прилича на театрална сцена”, мисля си, докато седя на една от пейките на горнооряховската гара. Купих си и билет, който явно включва представление преди пристигането на влака.

Продължава...

Черешово време

 

© Владислав Христов

Идваха откъм насипа над линията. Единият държеше топка под мишницата. Ръкомахаше със свободната ръка, а другата всеки момент сякащ щеше да изпусне топката. Така и до края обаче тя не падна. Другият изглеждаше видимо по-голям с две-три години и с разсеяно превъзходство подритваше истински, въображаеми камъчета или каквото имаше по земята. Не бързаха, говореше единият, другият се съгласяваше или просто отговаряше лаконично. Гласовете се губеха, топяха се в обедната мараня, а момчетата повишиха тон само докато с оглушителен шум премина влаковата композиция. После въздухът отново затрептя, необезпокояван от друго, освен от стъпките им.

Продължава...

Като на снимка

 

Като на снимка

Не знам какво си мечтаят фотографите, когато остареят. Може би фотографите в богатите страни имат големи мечти, този фотограф обаче беше български и имаше една съвсем малка мечта – да снима водно конче. От онези големите, червените, които кацат само за няколко секунди, а после отлитат като хеликоптери със задницата нагоре. Улавянето на такова водно конче в кадър беше истинско предизвикателство за всеки уважаващ себе си фотограф.

Продължава...

Кадиш за неродените

Обичах да гледам как Алберт сгъва ризите си една по една и грижливо ги подрежда в куфара. После чорапите, свити на топка, фанелките и бельото. Внимателно, бавно, като стъкълца. Усещах как пръстите му докосват памука и лена, вдишват аромата им като продавач на редки издания в антиквариат, обсебен от шоколадовия аромат на старите книги, сред които живее. 

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Рефлексии

Сказания от Музейния остров

-

Сказания от Музейния остров

  Три изложби в Берлин предлагат гмуркане до главозамайващи дълбини...

Прочети повече
  1. Новини
  2. Tags
  3. Коментари

видео

Галерия

ЛИЦА

ПРЕДСТОЯЩО

« октомври 2017 »
Пн Чт Ср Вт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          

Вход or Регистрация