Снимка: © Яна Лозева

Дъждовен ден е, капките се стичат от козирката на перона, създават илюзия за декор, допълван от железобетон и тъмни облаци. „Колко много прилича на театрална сцена”, мисля си, докато седя на една от пейките на горнооряховската гара. Купих си и билет, който явно включва представление преди пристигането на влака.

Неродените деца израстват хубави като ябълки.


Димитър Воев



Приближи витрината и се опита да прочете какво беше написано с бял тебешир на правоъгълната черна дъска. Дъската беше умален вариант на училищната.

© Владислав Христов

Идваха откъм насипа над линията. Единият държеше топка под мишницата. Ръкомахаше със свободната ръка, а другата всеки момент сякащ щеше да изпусне топката. Така и до края обаче тя не падна. Другият изглеждаше видимо по-голям с две-три години и с разсеяно превъзходство подритваше истински, въображаеми камъчета или каквото имаше по земята. Не бързаха, говореше единият, другият се съгласяваше или просто отговаряше лаконично. Гласовете се губеха, топяха се в обедната мараня, а момчетата повишиха тон само докато с оглушителен шум премина влаковата композиция. После въздухът отново затрептя, необезпокояван от друго, освен от стъпките им.