С перо в раната
- Автор ЛИК
- размер на шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта
- Печат
- Е-мейл
Като че ли българинът обича да се оценява през очите на другите. На собственото си огледало той не вярва, а мнението на сънародниците си смята за недостоверно. Стига само някой чужденец да каже добра дума за българите – и цели булеварди могат да бъдат кръстени на негово име. А стори ли за миг обратното, на часа го обявяват за изконен враг на българщината.
Ето пред нас стои книга, писана за „комитаджиите“, но всъщност – посветена на България. Тя е дело на чужденец, при това французин. По времето, когато е писана – 1931 година – общественото мнение във Франция отдавна е настроено антибългарски, а нейните правителства твърдо подкрепят Югославия. Париж е категорично против българското желание за ревизия на Ньойския договор, който сме принудени да подпишем на 27 ноември 1919 година. Този договор налага сръбското господство над Македония, а точно нерешеният македонски въпрос е болното място, раната на българското общество. Затова и тази книга се оказва актуална за своето време. Но и днес, над осемдесет години след написването є, тя не оставя читателите си равнодушни.
Кой е нейният автор? Албер Лондр (1884–1932) e човек, който обича да се подлага на изнурителни пътешествия, а нерядко и на опасности, за да осведомява своите читатели „от мястото на събитието“. В този смисъл той е един от родоначалниците на големия репортаж, писан по горещата следа на събитията. Лондр вярва, че журналистиката е призвана да се бори за поправяне на световните грешки. За него репортажът трябва не да развлича читателите, а да подпомага избора им на позиция. „Нашият занаят – пише той – е не да доставяме удоволствие, нито да напакостяваме. А да потопим перото в раната“.
В желанието си да напише обширен репортаж по въпроса той пристига в София с намерението да „освети“ нелегалната ВМРО и водача й Иван Михайлов. Странстванията на Лондр из страната в търсене на неуловимите комитаджии са в основата на двайсет и четирите епизода на репортажа, събрани от него в отделно издание.
Никой не подозира, че това ще бъде последната книга на Албер Лондр. На 16 май 1932 година той загадъчно загива в пожар на кораба, с който се връща от Китай, след като разследва намесата на съветските болшевики в китайско-японските отношения. „Динамит!“ – определял самият Лондр пред приятели и близки готовия за печат ръкопис.
Книгата „Комитаджии“ е публикувана през 1931 година и авторът понася упреците на френската публика за прекаления си песимизъм. Не става обаче ясно къде критиците му могат да търсят повод за оптимизъм. Защото такива просто няма.
В България тя предизвиква раздразнение от създадения образ на страната. Но дали то има основание?
Владимир Станев, от предговора към книгата „Комитаджии или тероризмът на Балканите”, превод от френски Нина Венова, художник Дамян Дамянов, издание на „Факел експрес” с богато приложение от снимки и документи
