С перо в раната

Като че ли българинът обича да се оценява през очите на другите. На собственото си огледало той не вярва, а мнението на сънародниците си смята за недостоверно. Стига само някой чужденец да каже добра дума за българите – и цели булеварди могат да бъдат кръстени на негово име. А стори ли за миг обратното, на часа го обявяват за изко­нен враг на българщината.

Ето пред нас стои книга, писана за „комитаджиите“, но всъщност – посветена на България. Тя е дело на чужденец, при това французин. По вре­мето, когато е писана – 1931 година – обществе­ното мнение във Франция отдавна е настроено антибългарски, а нейните правителства твърдо подкрепят Югославия. Париж е категорично про­тив българското желание за ревизия на Ньойския договор, който сме принудени да подпишем на 27 ноември 1919 година. Този договор налага сръбско­то господство над Македония, а точно нерешени­ят македонски въпрос е болното място, раната на българското общество. Затова и тази книга се оказва актуална за своето време. Но и днес, над осемдесет години след написването є, тя не оставя читателите си равнодушни.

Кой е нейният автор? Албер Лондр (1884–1932) e човек, който обича да се подлага на изнурителни пътешествия, а нерядко и на опасности, за да осве­домява своите читатели „от мястото на събити­ето“. В този смисъл той е един от родоначалници­те на  големия репортаж, писан по горещата следа на събитията. Лондр вярва, че журналистиката е призвана да се бори за поправяне на световните грешки. За него репортажът трябва не да развлича читателите, а да подпомага избора им на позиция. „Нашият занаят – пише той – е не да доставяме удоволствие, нито да напакостяваме. А да пото­пим перото в раната“.

В желанието си да напише обширен репортаж по въпроса той пристига в София с намерението да „освети“ нелегалната ВМРО и водача й Иван Ми­хайлов. Странстванията на Лондр из страната в търсене на неуловимите комитаджии са в основа­та на двайсет и четирите епизода на репортажа, събрани от него в отделно издание. 

Никой не подозира, че това ще бъде последна­та книга на Албер Лондр. На 16 май 1932 година той загадъчно загива в пожар на кораба, с който се връща от Китай, след като разследва намесата на съветските болшевики в китайско-японските от­ношения. „Динамит!“ – определял самият Лондр пред приятели и близки готовия за печат ръкопис. 

Книгата „Комитаджии“ е публикувана през 1931 година и авторът понася упреците на френ­ската публика за прекаления си песимизъм. Не ста­ва обаче ясно къде критиците му могат да търсят повод за оптимизъм. Защото такива просто няма.

В България тя предизвиква раздразнение от създадения образ на страната. Но дали то има ос­нование?

 

Владимир Станев, от предговора към книгата „Комитаджии или тероризмът на Балканите”, превод от френски Нина Венова, художник Дамян Дамянов, издание на „Факел експрес” с богато приложение от снимки и документи 

 

Последно променена вЧетвъртък, 09 Май 2013 15:50
Оценете
(1 глас)
Влезте, за да коментирате
нагоре
  1. Новини
  2. Tags
  3. Коментари

видео

Последна страница

Галерия

ЛИЦА

ПРЕДСТОЯЩО

« октомври 2017 »
Пн Чт Ср Вт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          

Вход or Регистрация