Вашата е-книга ви чете

Според данни, събрани от издателството на дигитални книги Coliloquy  от читатели на розови/любовни романи, идеалният мъж има европейски акцент, на възраст е между 30 и 40 години, има черна коса и зелени очи.
От векове четенето до голяма степен е индивидуално, лично занимание, интимен контакт между читателя и напечатаните думи. Но възходящото развитие на дигиталните книги води до съществена промяна в начина на четене, превръщайки тази дейност в нещо измеримо и почти публично. Новите главни действащи лица в електронното книгоиздаване – Amazon, Apple и Google – лесно могат да проследят докъде стигат читателите в книгите, колко време отделят за четенето им и кои търсачки използват, за да си намират книги. Приложения за таблети като iPad, Kindle Fire и Nook отчитат колко пъти читателите отварят приложението и колко време прекарват в четене. Търговци и някои издатели започват да пресяват данните и се сдобиват с безпрецедентна досега информация за това как хората общуват с книгите.
Когато говорим за проучване на вкусовете и навиците на консуматорите, сферата на книгоиздаването изостава доста в сравнение с другите клонове на развлекателната индустрия. Телевизионерите непрекъснато тестват нови програми чрез фокус групи; киностудии подлагат филмите си на всевъзможни тестове и ги преправят въз основа на реакцията на зрителите. В издателската дейност обаче читателският интерес се измерва основно чрез данните за продажбите и критиките  –  така се виждат постмортем измеренията на успеха, но с помощта на тези средства не може да се предначертае или да се предскаже даден хит. Това обаче започва да се променя след като издатели и търговци вече анализират трупащите се данни и нови и нови компании обръщат поглед към издателската дейност.
„Барнс енд Ноубъл”, които държат между 25 и 30 процента от пазара на дигитални книги чрез своя електронен четец Nook, неотдавна започнаха да проучват поведението на читателите на дигитални книги. Събраните данни разкриват например докъде стигат читателите в определени книги, колко бързо четат и как действат читателите на дадени жанрове. Джим Хилт, вицепрезидент на компанията, отговарящ за електронните книги, казва, че „Барнс енд Ноубъл”е започнала да споделя заключението си с издатели, за да им помогне да създават книги, които по-успешно да задържат вниманието на хората.
По думите на Хилт компанията  все още се намира в „най-ранните етапи на дълбокия анализ” и пресява „повече информация, отколкото може да използва”.  Но тези данни – фокусирани върху групи читатели, не върху отделни лица – вече предоставиха полезна информация за това как хората четат определени жанрове. Някои от данните потвърждават онова, което търговците вече знаят, съдейки по класациите на бестселърите. Анализирайки данните от Nook, „Барнс енд Ноубъл” установяват, че тенденцията сред читателите е да четат документалистика и публицистика с прекъсвания, вземайки и оставяйки книгата, докато романите общо взето се четат от край до край. Любителите на научна фантастика, на любовни и криминални книги, често четат по-бързо и обикновено довършват книгите до края. Читателите на художествена литература по-често изоставят книгата и често скачат от една книга на друга.
Тези изводи вече оформят стратегията на „Барнс енд Ноубъл” какви книги да продава чрез Nook. По думите на Хилт след като събраните данни са показали, че читателите на Nook обикновено захвърлят пространните документални книги, компанията е започнала да търси начини да ги привлича, включително и с по-дълги журналистически форми (американската традиция на обемни репортажи, long-form journalism) и с други нехудожествени видове. Тя реши да пусне Nook Snaps – кратки творби на най-различни теми, от диети за отслабване и религия до движението „Окупирай Уолстрийт”.
Засичането на момента, когато читателите се отегчават, може да помогне на издателите да създадат по-атрактивни дигитални издания, добавяйки видео, уеб линк или друга мултимедия, казва Хилт. Издателите вероятно ще са в състояние да определят кога интересът към дадена литературна поредица намалява, ако читатели, купили и изчели първите две книги, внезапно забавят темпото на четене или ако не проявят интерес към следващите книги от поредицата. „Ако можем да помогнем на авторите да създават още по-добри книги, това ще е полезно за всички.”

Някои автори приветстват тази перспектива. Други се безпокоят, че подходът, основаващ се на подобни данни, може да попречи на предприемането на творчески рискове, които понякога раждат голяма литература. „Една книга трябва да е ексцентрична, да си има онази дължина, която й трябва и читателят не бива да има нищо общо с това”, смята Джонатан Галаси, президент и издател на „Фарар, Строс & Жиру”. „Ние няма да съкратим „Война и мир”, защото на някой не му се ще да я прочете докрай.”
Издателите едва започват да размишляват върху потенциалното приложение на данните от дигиталните книги. Мнозина са скептични, че анализите могат да помогнат в продължаващата битка на индустрията за ухажване на потребителите, които все повече се увличат от игри и социални медии. Но във време, когато традиционните издатели губят терен пред такива технически гиганти като Amazon и Apple, по-добрите анализи изглежда предлагат интригуващи възможности.
Amazon например има едно предимство в тази сфера – тя е и търговец, и издател, което я поставя в уникална позиция да използва събираните от нея данни за читателските навици на потребителите си. Не е тайна, че Amazon и други продавачи на дигитални книги следят и събират информация за това какви книги се купуват и четат. Потребителите на Kindle подписват договор, с който позволяват на компанията да събира информация от устройството – включително последната страница, която сте прочели, плюс бележки, подчертавания и анотации – в базата си данни.
Amazon може да разбере кои пасажи от дигиталните книги са популярни сред читателите и публикува част от тези данни на уебсайта си в списък, примерно на „най-подчертаваните пасажи”. Читателите дигитално маркират избрани откъси, използвайки бутон на своята Kindle книга; те имат опцията и да видят кои параграфи са били най-често маркирани от други читатели на книгата. Amazon сумира тези селекции с цел да види какви са най-подчертаваните абзаци. Този списък в момента се оглавява от един ред от трилогията „Игрите на глада”. Следва го първото изречение на „Гордост и предразсъдъци”.
„За нас това е колективният интелект на всички хора, които четат на Kindle”, посочва говорителката на Amazon Кинли Пиърсол.
Някои организации, блюстители на личното пространство, твърдят, че потребителите на електронни книги трябва да бъдат защитени от следенето на личните им читателски навици. „В обществото е прието, че онова, което човек чете, си е лично негова работа”, казва Синди Кон, юридически директор на Фондация електронна граница, която защитава правата и личното пространство на потребителите. „В момента няма възможност да кажеш на Amazon: искам да си купувам вашите книги, но не искам да се следи какво чета.”
От Amazon отказаха да коментират как анализират и използват събираните от тях данни от Kindle.
Фондацията настоява за приемане на законова уредба, която да не позволява на търговците на дигитални книги да предават информация за читателските навици на отделни лица като доказателствен материал на правоохранителни агенции без съдебно разрешение. В началото на тази година Калифорния прие „акт за читателската неприкосновеност”, който затруднява правоохранителни институции да получават достъп до сведения за навиците на читатели. По силата на този нов закон агенциите трябва да имат съдебна заповед, за да изискат от търговците на дигитални книги да им предадат информация, разкриваща какви книги купуват, четат или на какво обръщат специално внимание техните читатели. Съюзът за американски граждански свободи и Фондацията, които заедно с Google и други организации настояват за закона, сега се опитват да прокарат подобни правила и в други щати.
Брус Шнайър, експерт по киберсигурността и автор, има опасения, че читателите може да започнат да избягват дигиталните книги по деликатни теми като здраве, сексуалност и сигурност – включително и неговите собствени творби – от страх, че начинът им на четене се следи. „Има безброй неща, които искаме да си четем, без никой да знае това”, казва Шнайър.
В Съединените щати в момента има в употреба около 40 милиона електронни четци и 65 милиона таблети. През първото тримесечие на 2012 са били продадени електронни книги за 282 милиона долара, в сравнение с 230 милиона от печатни книги, съобщи неотдавна Асоциацията на американските издатели.
Порталът за дигитални книги Copia, който има 50 000 абоната, събира подробни демографски и читателски данни – включително за възрастта, пола и образованието на хора, купуващи определени заглавия , както и за това колко път са били сваляни, отваряни и четени книгите – и споделя тази информация с издатели. Copia събира данните така, че отделните потребители да не могат да бъдат идентифицирани и тогава я споделя с онези издатели, които са я поискали.
Kobo, която прави дигитални устройства за четене, предлага достъп до 2,5 милиона книги и има над 8 милиона потребители, неотдавна започна проучване на интересите на читателите като цяло към определени книги и жанрове. Компанията следи по колко часа потребителите четат дадени заглавия и докъде стигат.
Някои издатели вече започват да пускат пробни дигитални книги на пазара, преди да ги отпечатат на хартия. В началото на годината Sourcebooks, която годишно публикува 250 заглавия, започна да експериментира с нов модел на серийни онлайн публикации. Компанията пусна онлайн издания на пет-шест заглавия, от любовни до документални, и помоли читателите за въпроси и предложения. Техните мнения ще бъдат включени в печатните версии.
Малцина са обаче издателите, стигнали до експериментите, извършвани от Coliloquy  – създадената в началото на годината от Уейн Лю и Лиса Ръдърфорд компания за дигитални книги. Тези книги, които са достъпни на Kindle, Nook и Android, дават възможност на читателя да внася промени в образите и сюжета. Инженерите на компанията събират и обобщават данните от селекциите на читателите и ги изпращат на авторите, които могат да променят линията на повествованието в следващите си книги така, че да отговаря на читателските мнения.
„Свидетели сме как подобни данни и анализи направиха революция в някои сфери, като при апликациите и игрите за мобилни телефони”, заяви Лю. „При четенето все още нямаме чак такива данни и искаме да създадем механизъм за обратна връзка, какъвто досега не е имало между автори и читатели.”
В поредицата мистерии Parish Mail на Кира Снайдер читателите могат да решават дали главната героиня разкрива престъпленията чрез магия или заедно със симпатичния син на детектив от полицията. Читателите на Great Escapes, еротична любовна поредица на Линда Уиздъм и Линда К. Скот, могат да променят външния вид на героя и силата на любовните сцени. Неотдавна от Coliloquy съобщиха, че според читателите идеалният герой на Great Escapes е висок, с черна коса и зелени очи, с яко телосложение и умерено, но не прекалено космати гърди.
В романтичната комедия на Тона Фенске Getting Dumped, разказваща за млада жена, която си намира работа на сметище, след като я уволняват от престижна работа като пиар, читателите могат да избират между трима ухажори на героинята.
„По принцип правиш какво ти казват редактор, агент и издател. А така читателите имат думата – казва 37-годишната Фенске. – Винаги съм се чудила дали някой си купува книгата и след първите три страници я оставя. Сега виждам, че я купуват и я прочитат за една седмица.”

 ЛИК, бр. 9/ 2012