Сказания от Музейния остров

Опашките пред големите музеи станаха нещо обичайно и са като барометър за успеха на всеки туристически сезон. В Лондон Британският музей вече е обсаден от нетърпеливите да се потопят във всекидневния живот на Помпей, преди да е бил погребан под лавата (вж. миналия брой на ЛИК). В Берлин музеят Пергамони Новият музей отгръщат обвеяни от легенди страници от прастари времена, от блестящи цивилизации на Древния изток. Изложбата „Урук – 5000 години мегаполис” за първи път представя пред широка публика, и то в цялостен образователен разказ, резултатите от разкопките, откритията и изследванията на германски археолози, започнати преди сто години в земите от Библията, през зимата на 1912/1913. Разположена в Пергамон от 25 април до 8 септември, изложбата ще се премести  в Манхайм, в музейния комплекс „Райс–Енгелхорн”, за периода от 20 октомври до 21 април 2014. Най-новите научни резултати за Урук захранват международен научен колоквиум.

Дигитална реконструкция на Урук

След ритуалното изкатерване по стъпалата на внушителния Пергамски олтар на Зевс, след дължимото възхищение пред великолепието на вавилонската Порта на Ищар Алеята на процесиите ни извежда до Урук под зоркия поглед на крачещите редом с нас лъвове.

Урук е един от най-големите градове в древна Месопотамия, споменат в Библията като Ерех при изброяване на народите (Битие 10:10), владение на Нимрод в земята Сенаар (където са разположени също Вавилон и Акад). Днес мястото е познато като Варка в Южен Ирак. Освен като земята, където е покълнала и достигнала висок стадий на развитие градската организация на живот, това е люлка на първата писменост и родно място на легендата за Гилгамеш. Изложбата се разгръща по тези три оси, откроявайки „революционните” аспекти и нововъведения, не
изгубили значението си до днес.
„За първи път представяме триизмерни модели на внушителната монументална кирпичена архитектура на ранния Урук, открита в лошо състояние при разкопките. Моделите са генерирани от Германския археологичен институт на базата на последните научни резултати, включващи и сателитни образи с висока резолюция” – обяснение на Маргарете ван Ес, научен директор на Източния департамент на Германския археологичен институт.

В центъра на експозицията голям дигитален макет дава нагледен урок по изобретяването на рационално и мащабно планиране на градския живот. В края на ІV хилядолетие пр. Хр. е установен (вероятно) първият голям градски център в света с комплексна структура за обществен живот и управление, както и обезпечаване на нуждите на многобройното население. Водоснабдяване, доставка на храна и всекидневно оборудване, разпространение на „вносни” стоки и знания са сред основните функции на полиса. Погледът спира върху реконструкция на внушителните храмове на покровителите на града, бога на небето Ану и дъщеря му Ищар. Разцветът на града,  в продължение на три хиляди години разпростирал влиянието си не само върху Древния изток, но и върху елинистичния свят като културен, научен и религиозен център, е показан чрез великолепни свидетелства – експонати, събрани за случая от германски и чуждестранни сбирки, като тези на Лувъра и Британския музей. Прави впечатление обаче, че докато развитието на архитек-турната, научната, икономичес-ката и административната мисъл (характерните цилиндрични печати, чието разгърнато изображение поема наниз образи, церемониалните вази…) е материално документирано, не откриваме свидетелства за домашния бит. Монументалната архитектура говори за силна власт, съществуват белези на дълбоко разслоение в общест-вото, но при разкопките не са разкрити жилищни квартали, така че рамката на обикновения живот остава неизвестна.

Опасването на града с масивна градска стена се приписва на полулегендарния цар Гилгамеш. Трябва наистина да е бил владетел на Урук около 2700 г. пр. Хр., но стига до нас като герой на доста по-късен епос, отнасян към най-древните литературни творби на човечеството. Изправяме се пред колосална статуя на героя (гипсово копие на оригинал от края на VІІІ в. пр. Хр., което събужда в съзнанието разхвърляни спомени за неговите подвизи). Теракотени релефи разказват епизоди от епичните му битки и търсенето на безсмъртие, за дружбата му с Енкиду и отношенията му с богинята Ищар...

Отделна зала е отредена на най-значителния (със сигурност) принос на Урук към световната култура: началото на писмеността. Първата писмена система се развива от пиктограми и фонетични символи, отпечатани върху глинени плочки, до клиноообразно писмо. Присвоено от администрацията, то бързо започва да се използва за запис на литературни, религиозни и научни (астрономически, медицински, математически...) текстове и дори за размяна на дипломатически ноти! Няма как да не изпитваме страхопочитание, взирайки се в изложените образци.

По стълбището към Ислямския раздел на музея Пергамон преодоляваме хилядолетия, за да се озовем в ІХ век сред находки от археологическите разкопки на град Самара, могъща столица на абасидския халифат, разположена по бреговете на Тигър на 130 км северно от Багдад. С изложбата „Самара, център на света” до 25 май се отбелязва годишнина (101 години) от откриването на древните останки от немския археолог и ориенталист Ернст Херцфелд. Експозицията дава представа за развитата урбанизация – най-цялостно запазен план на град с гигантски дворци, джамии, ограден ловен парк, терени за конни надбягвания, който се простирал на дължина 41,5 км в посока север–юг и на широчина между 4 и 8 км. Фрагменти от дворцови стенни орнаменти и живопис, дървени облицовки и мозайки, предмети, бижута, бронзови статуи, порцелан, керамика, гравирано стъкло... – находките, свидетелство за архитектурното и художественото великолепие на града, обявен от ЮНЕСКО за „център на света”, са ситуирани с помощта на карти и макети и почти оживяват на исторически снимки от разкопките, правени от Херцфелд, които са запечатали не само пейзажа, но и ежедневието на работниците.

Нефертити подканя към обожание

Под знака на столетие е поставена и изложбата „В светлината на Амарна” – сто години от откриването на бюста на Нефертити, символ на непреходната красота. В храмовата атмосфера под купол на Новия музей, царстваща в средата на кръгло празно пространство, във фокуса на мека светлина и на очаровани погледи Нефертити подканя към обожание. За случая берлинските музеи вадят невиждани досега находки (при разкопките на Амарна били открити между 7000 и 10 000 обекта, 5000 от които се намират в Берлин, като голяма част от тях и до днес не били проучени и реставрирани), подкрепени със заемки от чуждестранни открития и музеи (включително и от нюйоркския Метрополитън), за да се позволи по-добро вникване в историко-културния контекст. Да се разкаже неразбулената докрай история на кратковременния блясък – с разцвет на ново изкуство – на древноегипетския град Ахетатон (днес известен с арабското си име Тел ел-Амарна), въздигнат само за няколко години като великолепната нова царска столица на фараона реформатор Аменхотеп ІV (1351–1334 г. пр. Хр., приел името Ехнатон със забраната на култа към бог Амон) и неговата съпруга Нефертити. Градът с пищни дворци и храмове на новия култ – към единен върховен бог на духовното слънце Атон – бива изоставен след завръщането към старите религиозни традиции с Тутанкамон. Продължението е тъжно – до болка позната история за религиозна нетърпимост, гонения и разрушаване на изображения.

Изложбата може да се види до 4 август. А по всяко време заслужава да се разгледа архитектурното постижение на Дейвид Чипърфийлд (отличено през 2011 с наградата Мис ван дер Рое), успял да съживи пострадалата тежко от бомбардировки по време на Втората световна война сграда на Новия музей (строен 1843–1855). Той бе открит наново през 2009 и дълго време беше трудно да се попадне там без предварително записване.